понеделник, 2 април 2018 г.

Планинският божур - приказка



Всеки от нас знае, че през лятото дните са дълги, а през зимата къси. Тръгнем ли през лятото на Север, дните стават по-дълги и по-дълги, докато в един момент нощта съвсем изчезне. Затова пък, през зимата има дълго време, когато слънцето дори не изгрява, а царува само нощ.
Там, далече в северните страни, на един стръмен скален склон над долината, имаше една скална издатина. Върху нея в една вдлъбнатинка се бе събрала малко пръст и около пръстта стоеше група стари лишеи, които се бяха закрепили за скалите. Беше Май - пролетното време на Север, и прохладният пролетен вятър бе довял едно семенце от цвете горе върху скалата, в средата на купчинката пръст, между лишеите. Когато старите лишеи го забелязаха, заговориха: - Семенце от цвете, тук не е място за тебе! Тук горе става твърде студено. През зимата бурята фучи около скалите, а снежните преспи притискат всичко с тежестта си. Дори ние едва презимуваме, а виж колко стари сме, силни и жилави!
Но, трябва да знаете, че такива стари лишеи от северните страни говорят много бавно: днес една дума и утре една дума... И, докато изрекат това, което ние хората толкова бързо изричаме, вече бяха минали няколко дни. Междувременно, семенцето беше покълнало и беше изпънало коренчета в земята, и беше вкусило, че пръстта е добра. Нагоре се бяха развили две малки листенца.
-         Ако не слушаш какво ти говорим, скоро само ще усетиш: тук ти няма да издържиш зимата! Това не е място за цветя.
Но, както казахме, лишеите говорят толкова бавно: днес една дума и утре една дума..., и, докато кажат всичко, от малкото семенце се беше развило вече едно цвете с жълто цветче. Понеже, на Север Слънцето грее ден и нощ, планинският божур – защото това бе планински божур – можа да порасне много бързо и скоро там имаше едно храстче планински божур с много жълти цветове.
Най-първо го забеляза земната пчела, тъй като земните пчели така бързо прелитат наоколо, че първи забелязват много неща. Земната пчела разказа долу в долината. Оттам пчелите, пеперудите и много насекоми се стрелнаха нагоре, привлечени от сияйното жълто на цветовете и от скъпоценния нектар, който им служи за храна. Никога досега горе, на скалния склон, не е имало такова оживление! Това се харесваше дори на лишеите и те заобичаха планинския божур, сгушен между тях, нищо че понякога той им ограбваше слънчевата светлина със сянката си.
Но, лятото в северните страни е кратко. През Юни, Юли и Август всичко цъфти. Зелено блести тревата, оранжево светят омайничетата, листенцата на малките брезички  си играят със слънчевата светлина и в долината кипи живот.
Приближи ли Септември, дните отново се скъсяват. Понякога в края на този месец, а понякога в началото на Октомври, първите снежинки вече танцуват из въздуха. Слънчицето, което за все по-кратко се появява на южното небе, още може да ги разтапя и да пълни потоците, да напоява ливадите. И още се виждат пенливи водопади, спускащи се от скалите.  Тогава, обаче, през Октомври, нощем става толкова студено, че буйната вода замръзва по скалите и там се образуват дълги ледени висулки. Потоците и водопадите затихват и хващат корички от блестящ лед. Сутрин по ливадите, дърветата и храстите се стеле тънък снежен пласт.
-         Ние чувстваме, че предстои сурова дълга зима, казваха старите лишеи. Братя, дръжте се здраво за скалата! Не оставяйте снегът да ви премаже! Не помръдвайте, когато бурята помита всичко и понечи да ви отскубне! Сбогом, мило планинско божурче! Благодарим ти за лятото! Зимата, обаче, ти не ще можеш да оцелееш...
Планинският божур беше изморен. Цветовете му бяха угаснали, а семето презряло. Снегът навяваше по хълмовете, в долината и върху скалата.
 Дългата зимна нощ беше започнала. Слънцето вече не грееше над хоризонта. Потоците в долината бяха замръзнали, водопадите бяха застинали в ледени статуи. Често някоя снежна буря вилнееше дни наред. После отново наставаше ясна нощ, през която снежните и ледените кристали блещукаха под звездната светлина. Като диаманти искреше целият небосвод. Понякога на небето се явяваха големи цветни воали като крилете на господни ангели. В долината се прокрадаваше тук или там бяла снежна лисица, по следите на снежни зайци. Животът, както се вижда, все пак, не беше спрял.
Дълго продължава полярната нощ на Север, но и тя си има своя край. Още в края на Февруари, блесна Слънцето един ден между скалите за първи път и освети една прелестна ледено-снежна местност, която отговори с хиляди лъчи на слънчевата светлина. Още на следващия ден Слънцето грееше с цели няколко минути по-дълго. И така ставаше ден след ден, че от светлината на изкачващото се Слънце, долините и висините стояха огряни все по-дълго време. Но, слънцето още беше слабо да разтопи снега и ледовете. Още по-високо трябваше да се издигне. Понякога то задълго бе закрито от облаци. Тогава всичко изглеждаше сиво и безжизнено. И ето, Слънцето отново изгряваше. Щом дойде Април, с неговите проливни дъждове, снеговалежи и слънце, снегът започна да се топи. Вода тръгна и потече по някои южни скални склонове, като се събираше долу в рекички и езерца. A когато настъпи Май, животът съвсем се отприщи.
Също, и на нашата скална издатина снегът изтъняваше ден за ден и изчезваше в забрава. А, не след дълго, ето едно връхче на лишей надникна оттам. То се отърси, огледа се дали братлетата от кръга бяха налице. Тук-там се подаваха връхчетата и на неговите братя. Най-накрая в средата на скалната вдлъбнатинка остана съвсем малко снежец.
Лишеите сега почнаха да си разказват какво са преживели през зимата под снега. За лишеите всъщност там не е никак тъмно и самотно, както човек, може би, си мисли. През зимата скалите стават светли и прозрачни за тях, почти като блестящ прозирен лед. Те могат да виждат как светят металните жили в скалата, да чуват как покълващите сили на растенията се надигат и се приготвят за новата година. Да, дори това, което се случва на небето, се отразява в тяхната дълбоко осветена вътрешност. Ала те бяха усетили и натиска на снега, бученето на бурята, както и тишината на ясните зимни нощи. За всичко това лишеите си разказваха.
Накрая се запитаха: - Какво ли е станало с нашето планинско божурче?
То беше толкова красиво през лятото, когато грееше между нас и украсяваше цялата скала. Но, както знаете, лишеите говорят толкова бавно: днес една дума и утре една дума... През това време се разтопи последният сняг във вдлъбнатинката и те можаха да видят какво е станало с планинския божур: черни, смачкани, безжизнени лежаха листата долу, равни до земята като сянката, която цветето бе хвърляло през лятото.
-         Сега се вижда, че имахме право. Тук горе то не можеше да оцелее зимата. Но, то не искаше да ни чуе...
Понеже лишеите говорят така бавно: днес една дума и утре една, те почти не забелязаха, че по средата на мъртвите, черни, изгнили листа се беше надигнал малък зелен кълн и бяха почнали да се разгръщат няколко зелени листенца. Какво, пък, е това - възкликнаха те! Ние мислехме, че ти си умряло, замръзнало от студа и смачкано от снега. Докато кажат това: днес една дума и утре една, ето че цветето разви отново много листенца и първото цветче вече греше срещу Слънцето.
-         Да, каза планинското божурче, вие устояхте зимата чрез вашата сила. Аз умрях и станах ново. Това е тайната на смъртта и живота.
Върху това лишеите имаха дълго да размишляват. Но, благодарение на многото пеперуди, пчели и всичко живо, което посещаваше божура, горе на скалата бе настанало отново такова весело ежедневие, че старите лишеи не изпитаха повече досегашната си самота и, изпълнени с радост, наблюдаваха пъстрото оживление. Никога повече те не казаха, че това място не било за цветя.
Така цъфтеше планинският божур от година на година там, горе, и  всички бяха едно радостно семейство през цялото северно лято.
А лишеите все размишляваха върху тайната на смъртта и живота, която цветето им откри.

Превод: Валентина Тодорина
Източник: http://www.ernstschuberth.de/band-2.html

сряда, 28 март 2018 г.

Национална работна среща на валдорфските учители и инициативи


ПРОГРАМА


Ден 1. Събота.
12. 05. 2018

9:45 – 10:00 часа - Откриване и Евритмия с Диана Демирева;

10:00 – 11:15 часа - Споделяне на изминатия път и опита на всяка от инициативите до момента. Очаквания от срещата. Уточняване на дневния ред /ако има необходимост/

11:15 – 11:30 часа - Kафе/ чай пауза (15 мин.)

11:30 – 13:00 часа - Обсъждане на най-често срещаните трудности в инициативите по места

13:00 – 14:30 - Обяд

14:30 – 15:00 часа - Пеене с Тоня Танчева

15:00 – 16:30 часа - Стъпки при преодоляване на трудностите в работата на инициативите

16.30 – 17.00 - Kафе/ чай пауза

17:00 – 18:50 часа - Социална Арт терапия с Мартайн Мюл

19:00 – 20:30 часа - „Грижи за топлинния организъм и връзката му с Азовата организация“ - лекция на д-р Донко Дончев

Ден 2. Неделя.
13.05. 2018 год.

9:45 – 10:00 часа - Евритмия с Диана Демирева

10:00 – 11:00 часа Споделяне на добри/ успешни практики при прилагането на валдорфската педагогика – практическо занимание

11:00 – 11:15 часа - Kафе/ чай пауза

11:15 – 12:45 часа - Обсъждане на конкретни мерки за популяризиране на валдорфската педагогика. Подпомагане работата на учителите (превеждане, издаване на педагогически/методически материали/семинари за квалификация)

12.45 – 14.00 часа - Обяд

14:00 – 15:30 часа - Заключителна част – планиране на бъдещи срещи и работни групи

15:30 – 16:00 часа - Пеене с Тоня Танчева

*ТАКСА-УЧАСТИЕ ЗА КОНСУМАТИВИ 10 лв за двата дни

Телефони за контакти с организаторите:
Наталия Дончева 0889699058
Валентина Тодорина 0883346117

понеделник, 4 декември 2017 г.

Коледни арт работилници


/подходящи за деца в училищна възраст/

Всички, които искат лично да си изработят коледна декорация или да направят подарък на любим човек, могат да участват в нашите работилници. Най-хубавия подарък е този изработен с любов, най-хубавата декорация за Коледа тази с дъх на дърво и мекота на вълна. Децата сами ще плъстят вълна, ще дърводелстват и пирографират, ще сътворят свои витражи от восъчна хартия.



- 09 декември от 14.30 -16.00 часа
Работилница плъстене на вълна – изработване на висяща декорация за елха;



- 10 декември 10.00-11.30 часа
Изработване на декорация за прозорец от восъчна транспарентна хартия;



- 16 декември 10.00-11.30 часа
Работилница „Коледни играчки от дърво“.

Такса за участие 10 лв. за едно занимание с включени материали.

Необходимо е записване на тел. 0889699058

сряда, 22 ноември 2017 г.

Валдорфската педагогика от I до XII клас



Втора част – от VI клас до XII клас







Лекция от 10.10.2017 във Валдорфска  школа "Изида"-Стара Загора на Ийфтах Шилони - действащ валдорфски педагог, участвал активно в изграждането на училището в Тел Авив, Израел, в което вече повече от 8 години работи, и издател на израелския антропософски вестник.

 

 ***************************************************************

VI клас
Децата излизат от хармонията. Вече нямат нужда от пропорции, постепенно започва пубертетът, всички хармонизиращи неща започват да изчезват. Това, от което децата имат нужда сега, това са правилата. Те трябва сами да изготвят собствени правила.
В класа казваме така „Тук е мръсно. Как според вас ще решим проблема?“ И някой от класа ми казва „Ами ти трябва да чистиш.“ Отговарям „Не, аз няма да чистя.“ „Защо, тогава, не измислим някакви правила!? Аз ще чистя днес, утре друг и т.н.“ „А, какво означава да чистиш, само пода ли или трябва да се вдигнат столовете нагоре и да се измият прозорците?“ Трябва да се направят правила.


Кой работи с правила? - Римляните. И така, след гръцката епоха идва римската епоха, защото римляните поставят правилата и законите. Политиката на Римската империя е основана на правила и закони.
А също така трябва да се разбере и физиката. Римляните са правили арки - и ние можем да направим арка, и сега вече ползваме уредите - тук влизат в употреба пергелът и линията.
Сега работим с правила.

 
И сега е моментът, когато започваме да говорим за Исус Христос, защото това събитие се случва по време на римската империя. В първичният юдaизъм стои законът „Око за око, зъб за зъб!“ Това е законът в Израел. Каква е връзката между нас и арабите? – Те убиват и ние убиваме. В основата на учението на Христос стои Любовта, той не е казал закона „Око за око, зъб за зъб!“, а е казал „Обичай ближният като себе си!“. „Не се противете на злия човек; но ако те плесне някой по дясната буза, обърни му и другата! И ние преподаваме това - учението на Любовта.

 
В този клас пеем на няколко гласа – многогласие – първи глас, втори глас и трети глас.

VII клас
Това е периодът на пубертета. Децата се разделят на две части - в главата си те искат много да разберат света, нещо се отваря в тях като в Ренесанса, но във втората и част започва да се проявява и сексуалността. Помните историята за райската градина - тя се проявява тук. През цялото време те се чувстват разделени и стават направо на луди. И това е трудна възраст за тях.


 Това е време да говорим на децата за Ренесанса, говорим за старите открития на Колумб, Васко да Гама и Магелан – тези пътешественици, които откриват нови земи. Не е само моята стая, моят град и моята държава, сега започваме вече да учим за света.


Първи и втори клас започват да рисуват повърхности с боята, а по нататък формират и предмети. 


 После ще отидем в черно, бяло и сиво - малко като средновековно изкуство.


Започваме да рисуваме с ренесансова перспектива, което е заложено още от 5-ти клас, но това не среща душата толкова силно, както ако се преподава това в 7-ми клас.


 
В седми клас учим много занаяти, от първи до седми клас плетем, шием всичко, обаче в седми клас започват да работят с шевна машина.




VIII клас
Еволюцията свършва, започва революцията. Процесът на преминаване от малко дете в мъж или жена е свършил. В осми клас всички полови органи вече са готови. Това вече не са деца. Това е революция. Те се превръщат в нещо друго. Това е цвете, което сега се превръща в плод, в който е семето за новото растение. Това е революция.
Учителите съпровождат класа от първи до осми клас. Има много учители, които го правят така. Удивително е да видиш едно такова малко дете, което става един такъв голям човек. Ако има някоя по-ниска учителка, тя трябва да си вдигне главата да види детето, тъй като в шести, седми и осми клас децата стават по-високи от нея. Това е революция.

И, за какво говорим с тях? - За революциите – американска, 


френска революция, 


революция в книгопечатането, индустриална революция.


 Как да възпитаваме децата така, че да станат свободни личности?

Да възпитаме децата така, че да са свободни - това е цял процес. Трябва да се отнасяме към тях като към растение. Взимам семе. От какво има нужда семето? – Тъмнина, вода – всички семена искат това. Децата също искат така да ги прегръщаме, храним и обгръщаме. Бавно, бавно виждаме какво расте - първо излиза стеблото и малкото коренче. А после клончетата, листата, после цветето и накрая плода. И след това, в плода е семето за следващия плод.
Особено малките деца, за да станат свободни, трябва да ги държим много здраво в началото и бавно стъпка по стъпка да отваряме, а най-накрая се надяваме те да станат свободни.
Как точно ги държим здраво? Първо правилата! Но, в Израел има много силно слънце.
Стените няма да ги направим розови, а ще са червено кафяви. А, завесите ще бъдат червени, защото трябва да направим някаква „пещера“ с цвета на стаята и завесите. В първи клас кафяво-червено. Във втори клас червено, а в трети клас оранжево. И започват жълто, зелено и после светлосиньо, и тогава започваме да влагаме повече светлина в стаята.

В началото аз съм бог, аз съм единственият бог за тях. Аз давам всички правила. Стъпка по стъпка, към трети клас и нататък нещо се случва, и тогава аз започвам да питам децата, „Сега кое как ще правим? Ах, защо не направих това, което ми каза, това е добра идея!“. Това още не се вписва като правило на класа. По късно започваме да пишем правила. А пък по-нататък, това става нещо нормално и няма нужда да пишем правила. Така правим правилата.
Това е процесът да станеш свободен.
********************

Това дотук е есенцията в основното училище.

Щайнер е говорил много за педагогиката от първи до осми клас и много малко за педагогиката, след 8-ми клас. Затова, валдорфските училища след осми клас много се различават.
И, когато питаме как да възпитаваме децата след осми клас, така че когато пораснат да бъдат свободни – работим с четири принципа.

Има 4 основни принципа  – четири основни въпроса.

IX клас
Принципът на девети клас се концентрира около въпроса „Какво?“
Какво се случва в света?
Какво се случва в мен?
Ние искаме да видим противоположностите. По география преподаваме как топлата и студената вода се срещат в океана. Точно следим феномена и явлението във физиката и химията. Гледаме през микроскоп много точно. И задаваме на децата да опишат какво точно виждат: „Какво видя, какво точно се случи, не какво чувстваш, а какво видя?“.




В тази възраст има много голям глад да се разбере „какво чувствам сега?“. Не е нужно да говорим за антични времена, а какво се случва сега. И децата са доста стабилни в тази възраст. Ние помагаме на децата да разберат, че светът не е много стабилен - има и горещо и студено. Ние не сме стабилни и светът не е стабилен, но това е нормално.

Х клас
В десети клас въпросът е „Как?“
Как се случват нещата?
Как функционира светът?
Те намират точка на равновесието. Започваме да говорим с тях за женското и мъжкото, за връзката между тях.



Говорим за ембриология. В 6-и и 7-и клас започваме да говорим за сексуалността - да знаят децата, че жената има цикъл, има окосмяване на тялото – най-основни неща. 


Тук говорим за ембриология - как започва животът. Това е много красиво, защото те рисуват стадиите на ембриона.



Или, рисуват вътрешните полови органи на мъжа и жената. И, за децата това е много трудно. Не е особено лесно за децата да нарисуват органите на другият пол, не е толкова ясно какво има там.

ХI клас
В единадесети клас въпросът е „Защо?“
Въпросът „Защо?“ е свързан с душата. Децата сега правят много повече индивидуални проекти и задават индивидуални въпроси. Сега ги питаме с въпроси за професията им и как да планираме професията. Понякога ги оставяме да направят проект, който е много по различен от този на другите. Например‚ ще направим бюст от глина - всеки ще скулптурира различна глава. Това сме го правили и преди, но сега, в единадесети клас, въпросът е: „Защо аз съм индивидуален?“. Ако тя иска да направи бюст от глина - добре, но аз искам да направя нещо друго, например от дърво. За да ги оставим свободни, им казваме: „Добре, ти правиш това, а тя нещо друго.“



Освен това, задълбочаваме изучаването на физиката – говорим за атома, за по-дълбоките неща. Говорим и правим много повече лични проекти.

И най-накрая - ХII клас
Въпросът е „Кой?“
Кой съм аз? Кой си ти? Как сме свързани? Как съм свързан с теб?


„Ние мислим за валдорфското обучение като за кула. Във всеки клас в кулата имаме по един малък прозорец. Изкачваме се една стъпка, и виждаме през този прозорец. Изкачваме се още една, и виждаме през другия прозорец. И, всеки път виждаме различна част от света. В 12-и клас за пръв път се качваме на покрива и, тогава, на покрива виждаме цялата панорама. И, тогава правим синтез на всичко, което сме научили. Моят и твоят синтез ще са различни, защото душите ни са различни.“



Те ще започнат да си спомнят какво се е случвало в различните класове. „Помните ли, в първи клас ние пяхме?“. Ние започваме да им припомняме какво са правили в първи клас. Можем да посветим един месец – например, последния месец на дванадесети клас, и те разбират какво учителят прави с тях и какво те са правили, през какво са преминали.
Можем да им кажем, че в трети клас те са имали криза и т.н. Ние им казваме: „Ето така сме постъпили с вас, защото, например, в 3-и клас преживявате криза“.

В 12-и клас те отново постигат цялостност, единство. В първи клас те не са имали съзнание за това, но в дванадесети клас го разбират.

И, те казват: „Нашите учители са имали план, предварителен план за нас. Ако можем да им благодарим!“. Също, след няколко години, те могат да кажат: „Е, ние получихме добро образование! И, учителите, които са стояли пред нас и са ни водили, са мислели предварително как да направят всичко това, как да ни направят добро.“
**************************

Линк към първа част: http://new-waldorf-sz.blogspot.bg/2017/11/i-xii.html