Всеки от нас знае, че през лятото дните са дълги, а през
зимата къси. Тръгнем ли през лятото на Север, дните стават по-дълги и по-дълги,
докато в един момент нощта съвсем изчезне. Затова пък, през зимата има дълго
време, когато слънцето дори не изгрява, а царува само нощ.
Там, далече в северните страни, на един стръмен скален склон над долината, имаше една скална издатина. Върху нея в една вдлъбнатинка се бе събрала малко пръст и около пръстта стоеше група стари лишеи, които се бяха закрепили за скалите. Беше Май - пролетното време на Север, и прохладният пролетен вятър бе довял едно семенце от цвете горе върху скалата, в средата на купчинката пръст, между лишеите. Когато старите лишеи го забелязаха, заговориха: - Семенце от цвете, тук не е място за тебе! Тук горе става твърде студено. През зимата бурята фучи около скалите, а снежните преспи притискат всичко с тежестта си. Дори ние едва презимуваме, а виж колко стари сме, силни и жилави!
Там, далече в северните страни, на един стръмен скален склон над долината, имаше една скална издатина. Върху нея в една вдлъбнатинка се бе събрала малко пръст и около пръстта стоеше група стари лишеи, които се бяха закрепили за скалите. Беше Май - пролетното време на Север, и прохладният пролетен вятър бе довял едно семенце от цвете горе върху скалата, в средата на купчинката пръст, между лишеите. Когато старите лишеи го забелязаха, заговориха: - Семенце от цвете, тук не е място за тебе! Тук горе става твърде студено. През зимата бурята фучи около скалите, а снежните преспи притискат всичко с тежестта си. Дори ние едва презимуваме, а виж колко стари сме, силни и жилави!
Но, трябва да знаете, че такива стари лишеи от северните
страни говорят много бавно: днес една дума и утре една дума... И, докато
изрекат това, което ние хората толкова бързо изричаме, вече бяха минали няколко
дни. Междувременно, семенцето беше покълнало и беше изпънало коренчета в земята,
и беше вкусило, че пръстта е добра. Нагоре се бяха развили две малки листенца.
-
Ако не слушаш какво ти говорим, скоро само ще усетиш: тук ти няма да
издържиш зимата! Това не е място за цветя.
Но, както казахме, лишеите говорят толкова бавно: днес
една дума и утре една дума..., и, докато кажат всичко, от малкото семенце се
беше развило вече едно цвете с жълто цветче. Понеже, на Север Слънцето грее ден
и нощ, планинският божур – защото това бе планински божур – можа да порасне
много бързо и скоро там имаше едно храстче планински божур с много жълти
цветове.
Най-първо го забеляза земната пчела, тъй като земните
пчели така бързо прелитат наоколо, че първи забелязват много неща. Земната пчела
разказа долу в долината. Оттам пчелите, пеперудите и много насекоми се
стрелнаха нагоре, привлечени от сияйното жълто на цветовете и от скъпоценния
нектар, който им служи за храна. Никога досега горе, на скалния склон, не е
имало такова оживление! Това се харесваше дори на лишеите и те заобичаха
планинския божур, сгушен между тях, нищо че понякога той им ограбваше
слънчевата светлина със сянката си.
Но, лятото в северните страни е кратко. През Юни, Юли и
Август всичко цъфти. Зелено блести тревата, оранжево светят омайничетата, листенцата
на малките брезички си играят със
слънчевата светлина и в долината кипи живот.
Приближи ли Септември, дните отново се скъсяват. Понякога
в края на този месец, а понякога в началото на Октомври, първите снежинки вече
танцуват из въздуха. Слънчицето, което за все по-кратко се появява на южното
небе, още може да ги разтапя и да пълни потоците, да напоява ливадите. И още се
виждат пенливи водопади, спускащи се от скалите. Тогава, обаче, през Октомври, нощем става
толкова студено, че буйната вода замръзва по скалите и там се образуват дълги
ледени висулки. Потоците и водопадите затихват и хващат корички от блестящ лед.
Сутрин по ливадите, дърветата и храстите се стеле тънък снежен пласт.
-
Ние чувстваме, че предстои сурова дълга зима, казваха старите лишеи. Братя,
дръжте се здраво за скалата! Не оставяйте снегът да ви премаже! Не помръдвайте,
когато бурята помита всичко и понечи да ви отскубне! Сбогом, мило планинско божурче!
Благодарим ти за лятото! Зимата, обаче, ти не ще можеш да оцелееш...
Планинският божур беше изморен. Цветовете му бяха угаснали,
а семето презряло. Снегът навяваше по хълмовете, в долината и върху скалата.
Дългата зимна нощ беше започнала. Слънцето вече не грееше над хоризонта. Потоците в долината бяха замръзнали, водопадите бяха застинали в ледени статуи. Често някоя снежна буря вилнееше дни наред. После отново наставаше ясна нощ, през която снежните и ледените кристали блещукаха под звездната светлина. Като диаманти искреше целият небосвод. Понякога на небето се явяваха големи цветни воали като крилете на господни ангели. В долината се прокрадаваше тук или там бяла снежна лисица, по следите на снежни зайци. Животът, както се вижда, все пак, не беше спрял.
Дългата зимна нощ беше започнала. Слънцето вече не грееше над хоризонта. Потоците в долината бяха замръзнали, водопадите бяха застинали в ледени статуи. Често някоя снежна буря вилнееше дни наред. После отново наставаше ясна нощ, през която снежните и ледените кристали блещукаха под звездната светлина. Като диаманти искреше целият небосвод. Понякога на небето се явяваха големи цветни воали като крилете на господни ангели. В долината се прокрадаваше тук или там бяла снежна лисица, по следите на снежни зайци. Животът, както се вижда, все пак, не беше спрял.
Дълго продължава полярната нощ на Север, но и тя си има
своя край. Още в края на Февруари, блесна Слънцето един ден между скалите за
първи път и освети една прелестна ледено-снежна местност, която отговори с
хиляди лъчи на слънчевата светлина. Още на следващия ден Слънцето грееше с цели
няколко минути по-дълго. И така ставаше ден след ден, че от светлината на
изкачващото се Слънце, долините и висините стояха огряни все по-дълго време. Но, слънцето още беше слабо да разтопи снега и ледовете. Още
по-високо трябваше да се издигне. Понякога то задълго бе закрито от облаци.
Тогава всичко изглеждаше сиво и безжизнено. И ето, Слънцето отново изгряваше.
Щом дойде Април, с неговите проливни дъждове, снеговалежи и слънце, снегът
започна да се топи. Вода тръгна и потече по някои южни скални склонове, като се
събираше долу в рекички и езерца. A
когато настъпи Май,
животът съвсем се отприщи.
Също, и на нашата скална издатина снегът изтъняваше ден
за ден и изчезваше в забрава. А, не след дълго, ето едно връхче на лишей
надникна оттам. То се отърси, огледа се дали братлетата от кръга бяха налице.
Тук-там се подаваха връхчетата и на неговите братя. Най-накрая в средата на
скалната вдлъбнатинка остана съвсем малко снежец.
Лишеите сега почнаха да си разказват какво са преживели
през зимата под снега. За лишеите всъщност там не е никак тъмно и самотно,
както човек, може би, си мисли. През зимата скалите стават светли и прозрачни
за тях, почти като блестящ прозирен лед. Те могат да виждат как светят
металните жили в скалата, да чуват как покълващите сили на растенията се
надигат и се приготвят за новата година. Да, дори това, което се случва на
небето, се отразява в тяхната дълбоко осветена вътрешност. Ала те бяха усетили
и натиска на снега, бученето на бурята, както и тишината на ясните зимни нощи.
За всичко това лишеите си разказваха.
Накрая се запитаха: - Какво ли е станало с нашето
планинско божурче?
То беше толкова красиво през лятото, когато грееше между
нас и украсяваше цялата скала. Но, както знаете, лишеите говорят толкова бавно:
днес една дума и утре една дума... През това време се разтопи последният сняг
във вдлъбнатинката и те можаха да видят какво е станало с планинския божур:
черни, смачкани, безжизнени лежаха листата долу, равни до земята като сянката,
която цветето бе хвърляло през лятото.
-
Сега се вижда, че имахме право. Тук горе то не можеше да оцелее зимата. Но,
то не искаше да ни чуе...
Понеже лишеите говорят така бавно:
днес една дума и утре една, те почти не забелязаха, че по средата на мъртвите,
черни, изгнили листа се беше надигнал малък зелен кълн и бяха почнали да се
разгръщат няколко зелени листенца. Какво, пък, е това - възкликнаха те! Ние
мислехме, че ти си умряло, замръзнало от студа и смачкано от снега. Докато
кажат това: днес една дума и утре една, ето че цветето разви отново много
листенца и първото цветче вече греше срещу Слънцето.
-
Да, каза планинското божурче, вие устояхте зимата чрез вашата сила. Аз
умрях и станах ново. Това е тайната на смъртта и живота.
Върху това лишеите имаха дълго да
размишляват. Но, благодарение на многото пеперуди, пчели и всичко живо, което
посещаваше божура, горе на скалата бе настанало отново такова весело ежедневие,
че старите лишеи не изпитаха повече досегашната си самота и, изпълнени с
радост, наблюдаваха пъстрото оживление. Никога повече те не казаха, че това
място не било за цветя.
Така цъфтеше планинският божур от
година на година там, горе, и всички
бяха едно радостно семейство през цялото северно лято.
А лишеите все размишляваха върху
тайната на смъртта и живота, която цветето им откри.
Превод: Валентина Тодорина
Източник: http://www.ernstschuberth.de/band-2.html
Превод: Валентина Тодорина
Източник: http://www.ernstschuberth.de/band-2.html